5164 са свободните работни места за медицински сестри у нас

Мерки за преодоляване на недостига на медицински сестри в следващите 5 години разработиха здравните власти у нас. Те се налагат поради чудовищния дефицит на кадри, който изпитва здравната система. През май 2022 година незаетите работни места по специалността са били 5 164, като за 18 месеца броят им е нараснал с близо 2 000. Част от мерките са нови механизми за регулиране на заплащането и финансиране на амбулаторните практики, увеличаване на броя на студентите, смяна на името на професията, намаляване на броя на болниците.

Мерките са следствие и от изслушване по темата в Народното събрание на 1 април тази година по питане на Джевдет Чакъров, депутат от ДПС. Изслушването завърши с ангажиране на здравното министерство с разработването на план за решаването на проблема. Малко преди това по същата тема обществена дискусия бе проведена от „Индекс на болниците“.

Фактическото положение към момента

Към края на месец май тази година в здравната система в страната не достигат 5 164 медицински сестри. Година и половина по-рано – през декември 2020 според информацията на НЦОЗА и РЗИ те са 3 293.

Официалната статистика твърди, че общият брой на медицинските сестри през последните три десетилетия е намалял близо 2 пъти – от 53 000 до 28 000, като при това към момента 40% от тях са по-възрастни от 55 години. Въпреки че недостиг на специалисти се забелязва и при някои други специалности, дефицитът при сестрите е особено драстичен.

Сметките сочат, че само за да се запази статуквото такова, каквото е, всяка година през следващите 10 трябва да завършват и да се вливат в системата 1 453 медицински специалисти или 14 530 общо. Но как да стане това, когато в последните 10 години са завършили образованието си общо 4 264 сестри? Точно на този въпрос се опитват да отговорят оповестените мерки, групирани в две категории – дългосрочни и краткосрочни.

Дългосрочни мерки – със срок на изпълнение до 5 години

• Увеличаване на местата за студентите по здравни грижи – към момента броят им достига до около 700 – 800 годишно. Идеята е бройката да се определя спрямо бройката на студентите по медицина в съотношение 2:1 в полза на сестрите.
• Въвеждане на фиксирани съотношения между броя на лекарите, на леглата, пациентите и медицинските сестри, така че да се регулира натоварването на последните.
• Осигуряване на помощ от общините като финансово подпомагане, жилища и др.
• Оптимизиране на броя на болничните заведения – това се смята за една от най-важните мерки и срокът за изпълнението ѝ е 5 години. Според здравните власти твърде големият брой болници е сериозна предпоставка за кадрови дефицит. Очаква се оптимизирането на броя легла и броя и видовете дейности съответно с реалните нужди на населението в конкретния район да освободи кадрови ресурс. За да се случи това, според специалистите от Министерството на здравеопазването, е необходимо да се изработи нова здравна карта.

Краткосрочни промени

• Повишаване на заплатите – посочва се, че това би могло да се случи до половин година след изработване на ново нормативно основание за регулирането им. То би могло да е наредба на МС, която да определи началната заплата и стъпката за увеличението ѝ. Предлага се също стимулиране на медицинските специалисти в общинските здравни заведения, които по принцип разполагат с по-малко средства за заплати. Министерството на здравеопазването предлага още и основна промяна в самия механизъм на финансиране – въвеждане на твърда заплата в бранша, която да не се обвързва с обема дейност. Но тепърва се очаква всички тези предложения да бъдат конкретизирани и обсъждани.
• Подобряване на образа на професията – планира се в продължение на една година да се осъществи информационна кампания на тази тема и сестрите да бъдат включени активно в механизмите за вземане на решения, които се отнасят до тяхното положение – включително и до формирането на заплатите им.
• Намаляване на натовареността на медицинските сестри, като за целта в работния процес се привлекат по-голям брой асистенти и болногледачи. Предвижда се те да бъдат студенти, обучаващи се за сестри. Обмисля се дали някои от дейностите не биха могли да се поверят на фармацевти (раздаване на лекарствата) и лаборанти (вземане на кръв за изследвания). За тази мярка срокът е 6 месеца.
• Финансиране на амбулаториите по здравни грижи със срок на изпълнение 1 година от влизане в сила на промените. Изпълнението на тази мярка обаче изисква промени в закона, които да позволят източникът на приходи да са НЗОК или здравното министерство. Тези звена включват сестра и рехабилитатор или акушерка с поне 3 години стаж по специалността. Подобни амбулатории по здравни грижи действат и към момента, но се издържат с публични средства.
• Създаване на Междуведомствен съвет по кадрови дефицит – смята се, че той ще е полезен, защото проблемът касае различни ведомства – МЗ, МТСП, МОН. Представители в него да имат също БЛС, НЦОЗА, БАПЗГ. Предвиждат се 3 месеца за създаването му.
• Промяна на името заради феминизиращия елемент на понятието „сестра“. Според специалистите самото наименование на професията отблъсква мъжете, които биха могли да навлязат в нея. Предлагат се наименования като „бакалавър по медицински грижи“ или „медицински асистент“. Подобен пример вече има в северната ни съседка – Румъния. Смята се, че това може да се случи до 2 години.

Дали така формулираните мерки за преодоляване на дефицита в милосърдната професия ще бъдат приети и дали ще се намери воля да бъдат изпълнени, тепърва ще разберем.