Рехабилитация и възстановяване след инсулт

Когато първите няколко дни след инсулта отминат, възниква въпросът как ще продължи животът на болния оттук нататък. Отговорът, разбира се, зависи от това, какъв и с каква сила е бил апоплектичният удар, колко и какви мозъчни центрове е поразил, колко бързо са се намесили лекарите, на каква възраст е болният, има ли съпровождащи заболявания и какви и т. н. Вариантите са толкова, колкото и отделните случаи. Разполагат се в границите от почти пълно възстановяване и връщане на работа до примирено вегетиране до следващите инсулти, които рано или късно ще се окажат смъртоносни.

Основни фактори за максимално възстановяване след инсулт

Независимо от всички специфики, за максималното възстановяване след мозъчния удар с особена тежест са четири фактора:

• Медикаментозно лечение
  То включва поне две групи лекарства. В едната са тези, които разреждат кръвта и пазят от образуване на тромби. В другата са средствата за стимулиране на мозъка, които възстановяват нервните тъкани след пораженията. Подбират се подходящите за пациента медикаменти за контрол на хипертонията, холестерола и триглицеридите в кръвта. Възможно е след консултация с лекаря да се приема малка доза ацетилсалицилова киселина.

Лекарствата трябва да се вземат редовно, без самоволно спиране и започване и под постоянното наблюдение на лекуващия лекар.

• Диета и начин на живот
  Абсолютно противопоказно е тютюнопушенето и алкохолът. Изключени от менюто са животинските мазнини, тлъстото месо, солта. Месото да е основно от пиле. Включете повече риба, пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци.
• Рехабилитация
  Особено в началото е напълно достатъчно тя да се разбира като програма за физическо и психическо възстановяване на пациента до постигане на максимална самостоятелност на движенията и способност за самообслужване. За нейния успех е важно да започне максимално рано и да протича с постоянно усложняване на задачите и упражненията, без прекъсване. Необходимо е рехабилитационните занимания да са пет пъти седмично. Програмата и натовареността са строго индивидуални и трябва да бъдат обсъдени с лекар.
• Желанието за живот на болния и търпението и съпричастността на близките му
  Общо взето желанието за живот е определящо за по-нататъшното развитие на състоянието на пациента и за подобряването му. Ролята на семейството му е неоценима – особено в първоначалните етапи на възстановяване.

Рехабилитацията – залог за възстановяване

Първата задача на рехабилитационната програма е да запази максимално подвижността на ставите и да не позволи на мускулите да атрофират. Това се случва с подходящ масаж, който трябва да започне рано – още в първите дни, ако състоянието на болния го позволява.

Следващата задача е раздвижването. Съобразно състоянието на пациента и степента на уврежданията кинезитерапевтът подготвя за него индивидуален комплекс упражнения. Те започват да се изпълняват още в болницата. По-нататъшните цели са устойчиво седнало положение и изправяне.

Добре е след болничния престой пациентът да постъпи в заведение за долекуване и рехабилитация, където грижите за него ще продължат на професионално ниво. Ценното в този случай е, че той ще бъде включен в групови терапии, които имат и много добър психологически ефект. Човекът разбира, че не е сам и не е единствен. В равностойна среда той е стимулиран да полага повече усилия и да постига повече.

Ранната рехабилитация увеличава шансовете за максимално възстановяване и избягване на инвалидизирането. В медицинските среди се смята, че от особена важност са активните рехабилитационни усилия през първите 6 месеца след инсулта.