Национална карта за висшето образование у нас

Предстои приемане на Национална карта за висшето образование у нас. Тя трябва да въведе критериите, по които да бъдат разкривани нови университети. Определящи ще са търсенето на висше образование, броят на гимназистите в съответния регион и реализацията на завършилите по съответната специалност. На този документ се възлага надеждата да спре прекомерното множене на университетите в страната. Докато тя бъде приета, се запазва вече действащият мораториум за разкриване на нови висши учебни заведения.

Картата дава моментна картина на нашето висше образование

Тя установява тенденциите, които от години сочи и действащата Рейтингова агенция. Водеща е дисбалансираността на системата на висшето образование. Тя е различна по характер и дълбочина и принципно се изразява в:

• реализацията на младите специалисти на пазара на труда по професионални направления и специалности;
• несъответствие между търсене и предлагане на висше образование на регионално и национално ниво.

В национален план са заети 53% от всички отпуснати бройки във всички висши учебни заведения. Докато в направления като „Стоматология“ и „Медицина“ са заети всички места, то в 29 професионални направления са попълнени под 50% от местата. На дъното са професионално направление „Математика“ – 19,1%, „Теория на изкуствата“, „Материали и материалознание“, „Политически науки“.

Най-желани от  страна на мадежите са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по…“, „Право“. В тези осем направления са записани половината от българските студенти.

Впечатляващи са и териториалните дисбаланси – в Югозападния район, в който влиза и София, се намират 27 от 52те висши учебни заведения у нас. В същото време в целия Северозападен район има едно единствено – Медицинският университет в Плевен – и три филиала на други ВУЗ.

Дисбалансът се запазва и при реализацията на завършилите. От 2015 до 2019 университета са напуснали с диплома 263 500 висшисти. На завършилите в Югозападния район се падат 46,6% от тях. Почти същият е процентът на абсолвентите, останали в района (и в столицата). За сравнение – в Северозападен район преобладаващата част от младите специалисти заминават наскоро след завършването си.

По какви критерии ще се откриват нови ВУЗ

Сред основните цели на Национална карта за висшето образование у нас е регулацията на разкриването на нови учебни заведения и филиали. Разбира се, разработена е специална методика за постигането на целите, която определя и основните критерии за това:

• търсенето на висше образование в региона;
• достатъчен брой на гимназистите в него;
• реализацията на завършилите по съответната специалност.

Нов университет, факултет или филиал може да бъде открит в случай, че тези три критерия са изпълнени. Според методиката, създадена в министерството на просветата, университетите са класирани в пет групи съответно степента, в която се реализират завършилите техните специалности и търсенето на висшето образование, което предлагат. Примерно – в първа група се класират училищата, които предлагат професионални направления с висока реализация и са много търсени от кандидат-студентите – като медицинските университети. В последната – тези със слаба реализация и слабо желани от младежите.

Освен това страната е разделена на шест района на планиране. Високият брой специалисти с университетско образование и завършващи гимназисти определя първия район, а последния – ниският брой на висшисти и гимназисти.

Предвижда се според тези критерии да се разрешава разкриването на нови висши училища по направления, по които съществува търсене на висше образование и е налична висока реализация на младите специалисти на пазара на труда. Освен това те трябва да са в региони, в които има достатъчно гимназисти. Това се очаква да спре разкриването на специалности, които не се търсят на пазара на труда, в региони, в които няма достатъчно ученици в гимназиите.

За да отвори врати нова структура ще е необходимо и становище на просветното министерство за необходимостта от нея и оценка за влиянието ѝ на пазара на труда.

Друга важна особеност е, че могат да бъдат разкрити структури по професионални направления, при които реализацията не е много висока, но в същия регион нито едно друго учебно заведение не предлага подобни специалности. Стига – разбира се – да има достатъчно гимназисти. Отново е необходимо обосновано становище на МОН.