Най-честите сърдечни заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания се отнасят до нарушения във физиологията и анатомията на сърцето и цялата кръвоносна система, включително периферните съдове и тези във всеки отделен орган. Отделните болести имат сложно взаимодействие помежду си и невинаги е ясно кое страдание е първично и кое се появява като негово следствие. Тук е валидна максимата „колкото повече, толкова повече“ – появи ли се първото заболяване, бъдете нащрек, защото може да се появи и следващо.

Хипертонията

Тя много често присъства при всяко усложнение в работата на сърдечно-съдовата система. Сама по себе си функционално разстройство, хипертонията е рисков фактор за исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, за инфаркти и инсулти, уврежда бъбреците и очите. Затова е необходимо веднъж регистрирано, високото кръвно налягане да се държи под контрол цял живот. Това се постига както чрез медикаменти, така и с балансирана диета и подходяща физическа активност.

Атеросклерозата

Тя е сред най-разпространените заболявания наред с хипертонията. Представлява увреждане на стените на артериите, при което те се затлачват от мастни отлагания и пропускливостта им силно намалява. Това от своя страна се оказва предпоставка за сериозни нарушения при кръвоснабдяването на вътрешните органи и най-вече на сърцето.

Комбинацията между атеросклероза и високо кръвно налягане е често срещана и смъртно опасна. Всяка от тях усилва негативното влияние на другата и с голям процент вероятност се стига до тежко растройство във функциите на сърдечно-съдовата система, фатални инсулти и инфаркти.

Исхемична болест

Представлява увреждане на сърцето като следствие от дефицит на кислород в сърдечния мускул. Получава се поради лошо кръвоснабдяване на тъканите и при поне 90% от пациентите се откриват склерозирали коронарни артерии. Сред рисковите фактори водещо е високото кръвно налягане.

Исхемичната болест се проявява като болка в гръдната област, която обикновено ирадиира към лявата половина на тялото – рамо, плешка, ръка – до гърлото и под брадата. Може да е притискаща, остра, пареща. Усилва се при движение и леко отпуска при покой. Пристъпът трае от няколко минути до четвърт час, може да е придружен с гадене и повръщане. Характерен е паническият страх.

Когато от стабилна, с прояви след физическо натоварване, но без влошаване на състоянието, стенокардията премине в нестабилна – с неочаквани пристъпи без особен повод, се смята, че опасността от миокарден инфаркт рязко нараства и е задължително да се потърси лекар.

Най-лошото е, че исхемичната болест може да протича почти напълно безсимптомно (тиха стенокардия) и за нея да се разбере едва след преживян инфаркт.

Тя с голяма вероятност води до сърдечна недостатъчност.

Сърдечна недостатъчност

Това е състоянието, в което сърцето не получава и не изтласква достатъчно кръв. Всички тъкани и органи страдат от лошо кръвоснабдяване, недостиг на кислород и хранителни вещества. Това разстройва работата им. Отслабналите функции на бъбреците намаляват отделянето на урина и задържат отпадни вещества в тялото. Появяват се отоци.

Затруднява се работата на белите дробове. Болните се оплакват от задух, кашлица с храчки, понякога кървенисти. Появяват се пристъпи на така наречената кардиална астма. Явни са признаците на лошо оросяване по крайниците. Пациентите страдат от лош сън, липса на желание за храна, отпадналост и безсилие.

Сърдечната недостатъчност се поддава на контрол, както се поддават на контрол и основните рискови фактори за нея. Оставена без лечение, тя бързо се превръща в тотална и изходът й е фатален.

Това са най-разпространените сърдечни заболявания, свързани в най-голяма степен със смъртен изход. Добре е да помните, че един от най-добрите протектори е азпизалът.Това е така,защото ацетилсалициловата киселина в ниски дози предотвратява прогресията на нестабилната ангина и намалява риска от миокарден инфаркт. За най-подходящата за вас дозировка е необходимо да се консултирате с личния си лекар.