Кръгла маса за рака в Народното събрание привлича вниманието върху проблемите на онкологията

Страната ни има раков план, но по него още нищо не се случва. Регистърът беше закрит в края на 2023 година, а кадровият дефицит не подминава и онкологията, въпреки че клиничните ѝ пътеки са добре остойностени. В същото време заболеваемостта и смъртността растат, докато в Европа намаляват. За поставянето и решаването на тези проблеми в Народното събрание беше свикана кръгла маса. Според проф. Георги Михайлов, онкохематолог и бивш депутат, заместник-председател на работната група по Националния рамков план, това е първият път, в който се поставят проблемите на онкологията на такова високо ниво.

Национална онкологична комисия

Професор Михайлов напомня, че след като здравното министерство за първи път се обръща към онкологичната общност е създадена национална онкологична комисия от 50 водещи онколози у нас и са формирани нейните специализирани подгрупи. Разработен е (макар и със закъснение) и антираков план.

Комисията работи в буквално драматична ситуация у нас, което затруднява работата ѝ и възпрепятства развитието на планирания хъб. Сериозни трудности идват и от общественото неразбиране по въпроса. Така необходимият хъб се тълкува като частна организация, а не като структура за разрешаване на натрупаните нерешени въпроси в онкологията. Подобни хъбове са водещи в изпълнението на Европейския антираков план и работят добре в останалите страни-членки.

Професорът отбелязва, че докато у нас продължава да се разсъждава какво и как да се случи с раковия регистър, в света вече работят с пациентски дигитален регистър. Изоставането в България е значимо и все още се очаква Националната здравноинформационна система да обедини наличните данни. При това става дума не само за регистъра за раково болните, но и за редките заболявания и още други.

Основните направления в онкологията

Те са три:

• профилактика;
• оценка на проблема – свързана е пряко със стартирането на НЗИС (Националната здравно-информационна система);
• терапевтични усилия – задължително е до цялото общество, до управляващите държавата и до политиците да достигне информацията за качествено новото ниво, достигнато от медицината през този век при диагностицирането и лечението на онкологичните болести. Все повече се утвърждава клетъчната медицина, основаваща се на естествените клетъчни взаимодействия и разработените на тяхна база съвременни модерни лекарства. На европейския континент вече работят повече от 400 центрове за приложение на клетъчна терапия.

Изоставането на страната ни при въвеждането на модерните технологии при лечение на раковите заболявания може да е фатално.

Недостигът на кадри

Общността е притеснена и от липсата на позитивно отношение e разбиране за тежестта на онкологията като дисциплина. Младите специалисти се тревожат не толкова за заплащането си, което е сравнително приемливо. Те се тревожат за отсъствието на комплексност при лечението на онкоболните, както и за незадоволителните възможности за израстване в професията и в кариерата.

И точно това са проблемите, върху които държавните институции трябва да фокусират вниманието и усилията си. Случи ли се това, младите лекари ще предпочетат да останат в България.