Инсулинова резистентност

Едни от рисковите фактори, които постоянно се изтъкват, когато се обсъждат сърдечносъдовите заболявания, са високата кръвна захар, инсулиновата резистентност и диабетът.

Какво представлява кръвната захар

Всички въглехидрати (захар, нишесте), които консумирате, се разграждат до простите захари глюкоза и фруктоза. Чрез кръвта глюкозата достига до всички клетки и с помощта на инсулина навлиза в тях. Участва в обмяната на веществата. Служи за осигуряване на енергия за жизнените процеси. Натрупана в черния дроб като гликоген, се използва за кратковременен енергиен резерв. В мастните клетки се отлага като мазнини за дълговременен резерв.

Когато безспорно необходимата за организма глюкоза по някакви причини не успява да навлезе в клетките, нивата й в кръвта се повишават. Това е необичайно състояние наречено хипергликимия и ако се запази, с времето уврежда бъбреците, зрението и други важни органи и системи, които са пригодени да работят в тесни граници на нивата на кръвната захар (глюкозата).

Как глюкозата навлиза в клетките

За оползотворяване на глюкозата тялото има фино разработен механизъм. Когато се нахраните, нивото й в кръвта се повишава. Това е знак за освобождаване на хормона инсулин. Той се секретира от специализирани клетки в панкреаса и при вдигане на нивата на захарта, се излива в кръвта. Клетките, от своя страна, имат специфични рецептори за инсулина.

Когато хормонът достигне до рецепторите, те се активират и клетъчната мембрана пропуска монозахарида в клетката. Отговорност на инсулина е и разпределението на глюкозата – към мускулите за енергия, към черния дроб за подновяване на запаса от гликоген и към мастните депа за дълговременен резерв.

Когато рецепторите спрат да реагират на инсулина

Няма точно обяснение защо това се случва, но понякога клетъчните рецептори намаляват или губят чувствителността си към инсулина. Смята се, че една от причините е висококалорийното хранене – с много захари и мазнини. То поддържа високо нивото на кръвната захар и съответно на инсулина. Високият инсулин „разглезва“ рецепторите и те стават по-слабо чувствителни към него. Необходим е още повече хормон, за да работят. Панкреасните клетки го произвеждат и освобождават изобилно, но това само влошава чувствителността на рецепторите. Състоянието се означава като инсулинова резистентност и е все още обратимо.

В един момент глюкозата в кръвта е много, в същото време клетките изпитват сериозен недостиг на енергия, а вие – неудържим глад – особено за сладко. С всяко ваше похапване положението се влошава.

Рецепторите престават да работят. Най-дълго остават чувствителни тези на мастните клетки и глюкозата се устремява към тях, превръщайки се в мазнини. Трупа се свръхтегло. Сигналите са за още и още инсулин. Той пречи на разграждането на мазнините и теглото продължава да се увеличава.

Високият инсулин не е добър за цялостния хормонален баланс на организма, а се смята, че има роля и при възпалителните процеси. В един момент се изтощават и специализираните клетки в панкреаса и спират да произвеждат инсулин. Състоянието е вече необратимо. Развили сте диабет от тип 2.

Започналото с началото на инсулиновата резистентност общо влошаване на състоянието на организма продължава. Диабетът е един от най-сериозните рискови фактори за болестите на сърдечносъдовата система.

От тук нататък имате само един разумен ход – стриктно следване на предписаното лечение, контрол над теглото и храненето и съобразена със състоянието ви физическа активност.