Инсулинова резистентност и диабет

Инсулиновата резистентност е предверието към диабета. Тя се развива дълго и бавно. В началните си фази е напълно обратима – проблемът е, че трудно се разпознава. Не изпитвате болка, за установяването й са необходими изследвания и диагностика.

Симптоми на инсулинова резистентност

Симптомите й съвпадат с тези на много други болестни състояния:

• Наднормени са нивата на кръвната захар и на инсулина.
• Глюкозата не навлиза в клетките, липсата на енергия причинява лесна умора, отпадналост и сънливост.
• Пак по тази причина непрекъснато ви се яде сладко.
• Често се развиват депресии.
• Затлъстяването е около корема и вътрешните органи.
• Високата кръвна захар уврежда съдовите стени, повишава кръвното налягане, уврежда другите вътрешни органи.

Много често инсулиновата резистентност се съпровожда от метаболитен синдром, водещ пряко към тежки сърдечносъдови увреждания и критични за здравето състояния.

Диабет тип 2

Когато говорим за инсулиновата резистентност като стъпало към диабета – говорим за диабет 2. Той е характерен за по-възрастните и обикновено се развива след 40те. При него увреждането на панкреасните клетки, които произвеждат инсулина, и недостигът на хормона се проявяват вторично, като ефект от продължително свръхпроизводство поради слабата чувствителност към инсулина на клетъчните рецептори.

При диабет тип 1 липсата на инсулиново производство е определяща. Болестта се проявява още в млада възраст и се дължи на различни причини. При 20% от пациентите има абсолютен инсулинов дефицит поради автоимунно разрушаване на бета-клетките на панкреаса.

При диабет тип 2 пораженията върху организма са следствие на високата кръвна захар. Страдат нервната система, бъбреците, зрението, долните крайници (често се стига до гангрени по поводи, незабележими за здрави хора). Засилват се процесите на отлагане на атеросклеротични плаки – както на периферните, така и на коронарните съдове, и се увеличават чувствително рисковете от усложнения.

При съвременото ниво на медицината диабетът може да бъде поставен под пълен контрол и болните да живеят нормално, в така нареченото „условно здраве“, без състоянието им да продължи да се влошава. Това, за жалост, не се получава единствено с лекарствата, изписани ви от лекуващия лекар. Необходими са усилия и постоянство и от ваша страна – както по отношение на стриктния хранителен режим, така и по отношение на системната физическа активност и самоконтролът.

Какво да правите при инсулинова резистентност

При съмнения за отклонения в инсулиновия механизъм или при болни от диабет в рода правете периодични консултации с лекаря си и следете жизнените си показатели. Ако е необходимо, той ще ви назначи лечение.

Това, което можете да направите сами, не струва пари и е много ефикасно. Намалете рязко в храната си захарта, производните й и продуктите, в които тя се влага. Дори да не хапвате нито лъжичка бяла захар, тялото ви ще си набавя глюкоза от разграждането на бавните въглехидрати в растителната храна и млечните и ще черпи енергия от мазнините, включително от телесните запаси. Намалете консумацията на тлъсти меса и колбаси. Разпределете храната в три основни и две междинни хранения, като се стремите да спазвате стриктни часове за хранене.

Увеличете физическата активност. При физически натоварвания клетките поемат глюкозата и така се намалява нивото й в кръвта.

Особено при начални фази на инсулинова резистентност тези две мерки са много резултатни и обръщат процеса до пълното му нормализиране. Влиза в норма не само нивото на кръвната захар, но и на холестерола, на триглицеридите и на кръвното налягане. Получавате надежден инструмент за контрол над теглото.