Икономиката у нас е притисната от демографския срив

Раждаемостта у нас продължава да е под нивото на заместване на населението, смъртността – да е сред най-високите за Европейския съюз, а икономиката – да е под натиска на нарастващото население в пенсионна възраст и недостига на работна ръка. Това са някои от констатациите на Съвета за икономически анализи.

Как се стигна дотук

За последните няколко десетилетия – от началото на деведесетте години на миналия век до сега – българите в границите на България са с около 2,5 милиона по-малко. Причините за това са много – като се почне от общите световни тенденции към намаляване на раждаемостта и последващо застаряване на населението и се стигне до специфичните за страната ни:

• раждаемост под необходимото ниво на заместване – макар че от началото на новия век тя бавно се възстановява, все още е далече от здравословната за обществото;
• смъртност, по-висока от тази в болшинството страни в Европа, и по-ниска продължителност на живота – 74.2 години у нас, срещу 80.6 години средно за Европейския съюз;
• висока нетна емиграция – особено в годините между 2012 и 2019 година, която – прибавена към отрицателния естествен прираст – допълнително обезлюдява цели райони.

Последиците от силния спад на населението

Демографският проблем у нас оказва толкова силен натиск върху икономиката – особено след 2009 – 2010 година, че резултатът е осезаемо отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП). Намаляването на населението предизвиква още дългосрочни икономически последствия върху съвкупното производство и върху пазара на труда, а оттам – и върху регионалното развитие и социалното осигуряване. Увеличава се и демографският натиск върху трудоспособното население.

Средният отрицателен ефект, според анализите, е около 0.9 пр. п. (процентни пункта) за година. Това е намаление на средния годишен темп на растеж на БВП през периода от 2010 до 2021 година с около 45%. Той се дължи основно на емиграцията и бързите структурни промени на населението у нас.

Същите структурни промени влекат сериозни рискове не само за икономическия растеж, но и за устойчивостта на социалните системи. При това негативните процеси се оказват устойчиви и продължават да се задълбочават.

Според експертите, ако не се направят спешни промени в икономическите условия и политики, тези негативни процеси ще продължат и след 2035 година ще се ускорят, заради ускоряването на застаряването на населението. Те посочват, че са необходими дългосрочни стратегически промени в подхода към разработването и изпълнението на политики за преодоляване на непосредствените и дългосрочните рискове от демографските тенденции. Единствено координирани и интегрирани решения на всички нива могат да обърнат тези тенденции и да гарантират желаното икономическо и социално развитие.