Изтеглените от пазара лекарства се удвоиха спрямо 2022 година

85 формули са изтеглени от пазара до 1 ноември 2023, което е 2 пъти повече от спрените до миналия 1 ноември 2022 година – 42 продукта. Това означава, че те повече няма да се продават у нас. За 16 от тях официалните уведомления, че се изтеглят от България трайно, са получени през октомври. Изтъкваните причини за изтеглянето им са от производствен и маркетингов характер и нито една от компаниите не е заявила, че смята отново да продава у нас спираните лекарства. Информацията е от сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Какви медикаменти напускат страната

Това са формули на различни производители – „Байер“, „Астра Зенека“, „Зентива“, „Упса“, МСД, „Джонсън“ и други. Сред тях има както генерични, така и оригинални. В групата попадат:

• антибиотици;
• антихеморагични продукти;
• бета блокери;
• противодиабетни лекарства;
• средства за намаляване на нивата на серумните липиди;
• против гадене;
• срещу анемия;
• терапии за онкологични заболявания.

Как ще се отрази това на пазара у нас

През миналата 2022 година са спрени с официално подадени уведомления 60 медикамента, като за десетте месеца до 1 ноември те са били 42. За същия период тази година са се увеличили с повече от 2 пъти и са 85. Въпреки това те няма да променят ситуацията много сериозно.

Ежегодно у нас остават без регистрация повече от 300 лекарства – за 2022 дерегистрираните са били 316. В много от случаите компаниите дори не подават писмени уведомления, а заличаванията се случват за продукти, отсъстващи от години от аптеките, или по други причини.

Новоизтеглените лекарства обаче към момента са в оборот и отсъствието им бързо ще бъде усетено и от пациентите, и от лекуващите ги. Притеснителното е, че очакванията са техният брой да се увеличава. Причините се коренят в проблемното снабдяване със суровини и в производството и на практика засягат световния пазар.

Какво правят по въпроса администрациите

У нас по този повод се подготвят законодателни промени. Посоките са към рестрикции на паралелния износ, увеличаване на генеричното заместване и нарастване на цените. Какво точно ще залегне в следващия проект за промяна на ЗЛПХМ (Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина) все още не се знае.

Европейската комисия предлага свои мерки по въпроса: списъци с критично нужни лекарства, съвместни търгове за проблемни медикаменти – в това число и антибиотици, преразпределяне на лекарства между държавите и др. Възможно е тези намеси да не се одобрят от отделните страни, а не са ясни и резултатите от евентуалните им приложения.

Производителите вече изразиха резервирано становище. Европейската асоциация на иновативните компании (ЕФПИА) смята, че е време контрол върху дефицитите да започне да се упражнява чрез съществуващата система за верификация, достатъчно е всички търговци да я захранват редовно с данни.