Вече имаме алгоритъм за изчисление с три порядъка над следващия го в световен план

Изчислителен алгоритъм, по-добър с три порядъка от най-добрия към момента в света, разработиха наши учени от Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН. Очаква се той да осигури нов технологичен пробив в използването на квантовите компютри. Разчита се да ускори и подобри моделирането на невронните мрежи в изкуствения интелект, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика, в киберсигурността. Ще позволи прецизиране на тестването и подобряването на математическите модели. Резултатите от алгоритъма могат да изиграят сериозна роля при овладяване на пандемията, причинена от COVID-19.

Човекът зад проекта

Той е д-р Венелин Тодоров. Младият учен работи в Института по математика и информатика (ИМИ) и Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) при БАН. Главният изпълнител на проекта е носител на голямата награда „Джон Атанасов“ 2021 г.

Д-р Венелин Тодоров смята, че България предлага добри условия за развитие на науката и се надява да продължи работата си точно в родината си. За научния екип, с който работи, ученият казва: „В ИМИ и ИИКТ попаднах на добри колеги и на чудесен екип, с който постигаме конкурентоспособни научни резултати. Късметлия съм, че попаднах в такъв невероятен екип от истински професионалисти.“

За него с голяма мотивираща сила е изказването на Джон Атанасов, че „най-голямата смелост, която човек може да прояви, не е в открития космос, а в мисълта!“

Очаквани приложения на свръхмодерния алгоритъм

Освен изброените научни приложения, се очаква новоразработеният алгоритъм да осигури решения по някои от основните предизвикателства по програма „Хоризонт Европа“. Сред тях са направления като:

• здравеопазване;
• устойчиво земеделие и намаляване на загубите в селското стопанство в световен мащаб;
• осигуряване на чиста и ефективна енергия;
• защита на климата и околната среда и т. н.

Подобреният алгоритъм има потенциал да намери решение с висока точност за по-малко от секунда на различни проблеми на лаптоп, а това е напълно нова възможност пред развитието на изкуствения интелект и интелигентните системи и ускореното им навлизане в ежедневието. Смята се, че ще ускори справянето с някои от предизвикателствата, заложени в програмата „Цифрова Европа“, изискващи високопроизводителни пресмятания, цифрова трансформация и изкуствен интелект.

Широкото приложение на новия алгоритъм в сферата на изкуствения интелект е от голямо практическо значение, защото той все повече се превръща в неразривна част от нашето ежедневие. Развитието му гарантира по-добро здравеопазване, по-надеждна интерпретация на числовите данни при прогнозиране на въздействието на вредните емисии върху човешкото здраве, по-бързо и безопасно придвижване, по-благоприятни условия на труд и редица други ползи.

Дори в момента изкуственият интелект прави борбата с COVID-19 по-ефективна – с помощта му функционират термалните камери, които откриват хора с висока температура по летищата и други оживени локации, помага за проследяване на скоростта на разпространението на болестта и разработването на модели на развитието ѝ. Подкрепя оптимизирането на веригите за доставки, подобрява поддръжката на машини, увеличава производството и спомага спестяването на енергия.

Други перспективни проекти на Българската академия на науките, ръководени от млади учени

През последните няколко години докторантите на Академията разработват иновативни проекти по належащи проблеми. Сред тях са тестването на иновативна терапия за лечение на рак, която таргетира предимно злокачествените туморни образувания. Проектът се ръководи от д-р Мария Шрьодер. Доктор Елица Петкучева стои за друг обещаващ проект за разработване на надеждна алтернатива за устойчиво използване на енергия. Гл. ас. д-р Радослава Бекова пък работи по проект за мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, под мотото „За море без пластмаса“.