Българите са нетолерантни към психичните заболявания

 

Мъж с психично заболяване гледа през прозореца.В периода между 3ти и 11ти септември тази година бе проведено проучване на Галъп, посветено на Световния ден за психично здраве. Анкетирани „лице в лице“ са 807 човека. Според резултатите от 10 до 25 на всеки сто българи не приемат психичните проблеми и проявяват нетърпимост към хората, които страдат от тях.

Едно от основните опасения сред медицинските специалисти е, че КОВИД кризата нанася сериозни психически поражения на мнозина – независимо от това, дали вирусната инфекция засяга пряко тях и близките им или не. Особено критична може да стане ситуацията, когато хората не признават съществуването на психичните заболявания или омаловажават значението им.

45% от българите смятат, че психичните проблеми са стигма

Според тях, когато човек открито признае, че преживява психични проблеми, околните се отдръпват от него и той изпада в социална изолация. Малко над една трета мислят, че зависимостите са само плод на безволие и слаб характер, а цели 12-13% са безапелационни – да отидеш на психолог, не дай боже на психиатър, си е срамно. Затова не предизвиква учудване, когато 16% от анкетираните споделят, че всеки сам трябва да решава проблемите си. Другите 84% допускат, че е по-добре да се сподели с някого. В същото време само малко над 55% са на мнение, че след споделяне на психичните проблеми биха могли да получат помощ. Останалите до 100% гледат скептично на възможността за външна помощ.

18% твърдят, че хората с депресия и тревожност трябва да се изолират

Една четвърт от интервюираната извадка е на мнение, че депресията се преодолява, като се стегне човек. Успокоително е донякъде, че останалите ¾ приемат необходимостта на болните от депресия да се осигурява помощ. Затова пък цели 18% искрено смятат, че добрият сън и чашка ракия оправят всичко – дори психичните проблеми. Отново 18% директно заявяват, че страдащите от тревожност и депресия е най-добре да се изолират от общността.

Задължително е да отбележим, че 18% се равняват на почти 1 милион българи – пълнолетни, с право на глас.

Грях ли е опитът за самоубийство

Да – отново за около 1 милион от сънародниците ни – 18%. Останалите мислят, че е по-скоро вик за помощ, знак за сериозен проблем.

Да не говорим, че една четвърт подкрепят нанеслото толкова вреди на мъжкия пол схващане, че мъжете не трябва да плачат.

Кои са по-нетолерантни

Изглежда сякаш един от основните фактори за нетолерантността към психичните заболявания и страдащите от тях е възрастта. Но по-ясно се очертава ролята на нивото на образование. Освен това колкото по-благоприятни са перспективите пред интервюираните, толкова по-склонни са те да приемат този тип заболявания като реален проблем. Колкото по-заплашени от маргинализиране са, толкова по-непримирими са и склонни да стигматизират страдащите.

По-неотзивчиви – поне според отговорите си – се оказват мъжете, докато жените доста по-охотно споделят, че имат познати с психични разстройства. Има вероятност разликата да се дължи на някои демогафски определености, но по-приемливо е това да се дължи на по-голямата сдържаност на господата като цяло по темата. Обраността им се хвърля в очи навсякъде в конкретното проучване.

Необходимо е да се отчете също степента на откровеност на изследваните и способността им за обективна оценка за това какво е психично разстройство, както и още ред фактори – например страх от стигма и отлъчване. Но като цяло 41% от респондентите посочват, че познават хора с проявени депресии, психични и хранителни разстройства. Оказва се, че и в това отношение по-високото образование и по-високия жизнен стандарт повишават вероятността човек да се е сблъсквал с прояви на психични разстройства. Изследователите си дават сметка, че в случая определящи са широтата на схващанията и способността да се осъзнае и назове ситуацията.

Допустимо е още хората с по-динамичен живот и по-висока активност поради по-високия стрес в обкръжението си да са се сблъсквали по-често с проблемите на психичното здраве. Но е трудно да се направи заключение за някакви абсолютни разлики между малкия и големия град, между селото и динамичния начин на живот в големите центрове. Малките селски общности се оказват предпоставка членовете им също да имат досег с хора с чести психически проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *