Трансплантацията на матка е разрешена вече и у нас

 

Промени в закона за здравето разрешиха извършването на трансплантация на матка в България. Макар че подобни операции касаят средно една на 5 000 представителки на нежния пол, те дават сериозен шанс за собствена рожба на жени, които без нея са обречени никога да нямат собствено дете.

Как присаждането на матка стана възможно

Опитите започват в началото на новото хилядолетие в Саудитска Арабия. По това време започва работа и група шведски лекари. След десет години те се чувстват достатъчно готови, за да направят първите трансплантации. Това се случва през 2012 година. От 9 операции 7 са успешни. Благодарение на тях на бял свят идват 8 деца. Започват трансплантации в САЩ, Чехословакия, Бразилия и в други държави. Въпреки че процедурата непрекъснато се усъвършенства, смята се, че все още е в експерименталната си фаза и все още се развива.

Български екипи също се подготвят за извършването на трансплантация на матка. На конгрес на Асоциацията по стерилитет и репродуктивно здраве през този март в Боровец, шведска специалистка сподели опит с нашите лекари. Тя е и сред консултантите по темата на Катедрата по акушерство и гинекология на МУ – Варна. В Катедрата имат готовност за първата си трансплантация на матка и разрешаването на този тип операции им дава зелена светлина. Подготвени хирурзи има и в София.

Д-р Йосиф Димитров, един от първите специалисти у нас по асистирана репродукция и собственик на Медицински център „Д-р Йосиф Димитров“, разпределя бъдещите пациентки в три групи:

  •  жени, които са се родили без матка, или тя е недоразвита;
  • такива, при които органът е отстранен поради раково заболяване;
  • загубили матката си при животоспасяващи операции – примерно – като единствено решение за спиране на акушерско кръвотечение при раждане.

И макар че трансплантирането на матка не е пряко свързано с асистираната репродукция, тя е още една крачка към решаването на проблемите на безплодието.

Родените с асистирана репродукция бебета през 2018 са се увеличили

Повишава се резултатността на процедурите
Преди 42 години в САЩ се роди първото изкуствено заченато бебе в света. Десет години след него се родиха и първите две български бебета. От тогава много проблеми бяха разрешени и възникнаха много нови. Лекарите вече не правят сами приспособленията си за работа. Развитието на науката и технологиите им осигурява апаратура, лекарства и хранителни среди за ембрионите, които многократно повишават успеваемостта на процедурите.

Държавното финансиране у нас е едно от най-добрите в Европа
То осигурява 4 опита инвитро и 4 замразени трансфера и това ни поставя на първо място в Европа. Бюрократичните процедури са опростени и двойките се одобряват за около или малко повече от месец, което пък пести ценно време. Като се отчита възрастта на пациентката, успеваемостта у нас е средно около 30-35%. Подобни данни посочват и Американската и Европейска асоциации по стерилитет.

Ако бебето не дойде след половин – една година, търсете лекарска консултация
Д-р Йосиф Димитров смята, че ако до една година редовен полов живот не се стигне до бебе, двойката трябва да потърси консултация от специалист по репродуктивно здраве. Ако обаче дамата е надхвърлила 36 години, по-добре е да не чака и още след 6тия месец да се обърне към лекар. Така ще спести време и само с няколко изследвания ще стане ясно има ли проблем и как може да се реши той, или всичко е наред.

Как пандемията от COVID-19 се отрази на асистираната репродукция у нас

Пандемията се отрази и на асистираната репродукция. В началото се забеляза отдръпване на двойките, но те по принцип са притиснати от времето, така че бързо преодоляха страха си. После в един момент, като част от общите мерки за ограничаване на разпространението на заразата, ин витро процедурите бяха забранени, но много бързо те отново бяха разрешени. Дори при забраната им бяха предвидени редица изключения за пациенти, които не могат да чакат. Сред тях бяха онкоболните, на които им предстоеше лъчетерапия или химиотерапия, а се предвиждаше замразяване на сперматозоиди или на яйцеклетки; дамите над 39 години и хормоналните стимулации за жени с изчерпан яйчников запас.

Към момента клиниките работят при нормален график и спазване на всички епидемиологични мерки за ограничаване на заразяването с COVID-19.

Каква е вероятността от заразяване за жените, подлагащи се на асистирана репродукция

Вероятността съществува, но тя не е по-голяма от тази за всеки друг във всяка друга ситуация. Затова е необходимо спазването на противоепидемични мерки – дистанция, дезинфекция и дисциплина.

Доктор Димитров дава пример с наскоро проведена конференция, посветена на репродуктивните и асистирани технологии по време на КОВИД. Сред участниците били Европейската асоциация по човешка репродукция, руската и американската, също Международният комитет по мониторинг на асистираните репродуктивни технологии. Те единодушно стигнали до извода, че лечението на семействата не бива да се спира. Набелязали и мерки за безопасност, които е задължително да се спазват. По същество тези мерки не са по-различни от вече прилаганите у нас. Освен това направили заключение, че

  • заразата не се предава по полов път;
  • вероятността от заразяване на плода от болна майка е минимална;
  • няма риск за бременността и плода, ако бременната се разболее.

Тези заключения са подкрепени от множество студии и публикации от различни държави, включително и от опита на нашите лекари.

На базата на дългогодишния си опит и 1500 изродени бебета, доктор Димитров призовава жените да не се страхуват от пандемията и максимално бързо да търсят лекарска консултация при несполучливи опити за бебе. В това отношение времето е много важен фактор и е по-добре да се окаже, че жената е здрава, вместо да стане прекалено късно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *