Ставаме все по-нетърпеливи към извънредното положение

 

Българите все повече се настройват против удължаване на извънредното положение. Такива са констатациите на социологическото изследване на „Галъп интернешънъл“ извършено от 21 до 23 април. То се базира на полученото по телефона мнение на 915 човека и заедно с предходните очертава тенденциите и промените в обществените нагласи за последния месец.

Въпреки че все още сме доста притеснени заради възможността да се разболеем от коронавирус, тревогата ни постепенно намалява. За нейна сметка се увеличават притесненията за работните места и възможността те да бъдат загубени.

Одобрението за правителствените действия се задържа високо

Българите продължават да подкрепят мерките, вземани от властта, макар процентите да не са така шокиращо високи както при въвеждане на извънредното положение. Като цяло цари убеждението, че ние се справяме по-добре в условията на коронавирус пандемията отколкото повечето страни в Европа. Но пък по-слабото разпространение на болестта успокоява хората и ги прави все по-нетърпеливи за разхлабване на мерките – поне що се касае до свободното посещение на парковете и междуградските пътувания.

Ясно се откроява мнението, че все още не е време за пълно премахване на ограниченията, но въпреки това продължаване на извънредното положение и след 13 май е все по-нежелано.

Разграничават се три нива на тревожност

Макар че тревожността определено спада спрямо месец март, тя все още се задържа висока. Най-общо се разграничават три нива:

  • паника – 24% от анкетираните – с два пункта по-малко, сравнено с март. Попадащите в тази група смятат коронавируса за смъртоносен и сериозно застрашаващ цялото човечество, определят го като една от най-страшните зарази, с които сме се сблъсквали;
  • тревожност – 57% – със 7 пункта по-малко от март. Хората в тази група се притесняват от опасността, която носи коронавирусът, но смятат, че все пак това е само грип и ще отмине и той;
  • спокойствие – вече са 18% – с 6 пункта повече от преди месец. Смятат, че опасността е преувеличена.

Третата група на спокойните нараства, тревожните намаляват, въпреки че са определящото мнозинство. И почти постоянна е групата на паникьорите.

Нараства безпокойството по отношение на икономиката

Общественото мнение прави все по-ясно разграничение между различните мерки. Оценката за тези, взети по отношение на икономиката, е че не са достатъчно ефикасни и не гарантират максимално запазване на жизнеспособността ѝ. 56% въобще не забелязват държавата да има визия за омекотяване и излизане от икономическата криза, причинена от коронавирус пандемията. 38% се надяват властта все пак да се справи, има и такива, които нямат мнение по въпроса.

Показателни са и страховете от загуба на работни места. През март изследването установи, че 29% от хората с кредити се страхуват, дали ще могат да ги погасяват. Сега 9% заявяват, че вече не плащат вноските си, а 5% твърдят, че не обслужват лизингите си.

Изводите, които се налагат, е че българите определено подкрепят и одобряват политиката на държавата за ограничаване и справяне с коронавирус епидемията. В същото време обаче цари неудовлетвореност и несигурност по отношение справянето с настъпващата икономическа криза.

Какви са подходите към пандемията от коронавирус в света

Принципно се налагат три различни подхода към коронавируса в различните страни. Условно те са наречени:

  • „китайски“ – твърд диктат и ограничаване на личните свободи. Преди месец той е бил одобряван от около 30% от сънародниците ни, в края на април поддръжниците му са само 13%;
  • „европейски“ – ограниченията се изразяват в забрана на събиранията и налагане на социална изолация. Този подход се прилага и у нас. Март месец са го подкрепяли 42%, а сега – 48%;
  • „шведски“ – нормалното ежедневие не е нарушено, залага се на изграждане на масов имунитет срещу коронавирус. Преди месец той се е харесвал на 23%от българите, сега – на 33%, с 10% повече.

Анализаторите смятат, че нарастването на подкрепата към по-лежерните мерки се дължи на ниското разпространение на болестта и ниската смъртност. Това внася успокоение и в комбинация с традиционното недоверие и съмнение на българина, ограниченията, забавили развитието на епидемията у нас, стават все по-нежелани от населението.

В същото време сънародниците ни проявяват достатъчно здрав разум. Повече от една трета – 35% се притесняват, че лично могат да се разболеят от вируса спрямо 37% през март. Една трета допускат, че биха могли да умрат от коронавирус. Повече от половината – 55% се страхуват за близките си. 46% очакват в скоро време да се открие лекарство, а 42% не се надяват на това. 12% нямат мнение.

Като цяло 93% от българите смятат, че страната ни се справя добре сравнено с другите страни в Европа. Увеличението спрямо март е с 6%, когато на това мнение са били 87% от населението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *