Неонатологията след протестите на педиатрите

 

Протестите на педиатрите привлякоха вниманието към затлачваните от години проблеми в неонатологията и педиатрията и раздвижването вече е налице. Какво още предстои, освен увеличението на цените на клиничните пътеки?

Експертният съвет по неонатология

Сред първите задачи на новия експертен орган е популяризирането на новоприетия стандарт по неонатология и на актуализираното фармако-терапевтично ръководство. Към министерството вече е направено предложение за приемане на съвременни нормативи за необходимата апаратура и броя на леглата според нивото на компетентност на конкретното отделение.

Критерият за живородено дете според стандарта по акушерство, гинекология и неонатология

Според стария стандарт за живородено се смяташе бебе, родено в 26та гестационна седмица с тегло от 800 г. Новият сваля срока до 25та гестационна седмица, а теглото – до 700 г, както е в повечето европейски страни. Разбира се, ражданията преди 30та гестационна седмица се приемат за рискови. Бебетата се нуждаят от реанимация и подпомагане на дишането. Но според професор Боряна Слънчева това са оптимални показатели, осигуряващи добри перспективи за новороденото – преживяемост от повече от 50%.

В пресата бяха изказани опасения, че този критерий обрича бебетата, родени преди 25тата гестационна седмица и с тегло, по-ниско от указаното (700 г). Подобни изказвания се посрещат с недоумение от неонатолозите. В личния опит на професор Слънчева има случай на спасено бебе с тегло от 450 г в 25та гестационна седмица. Тя потвърждава, че всички новородени под 700 г и преди 25та гестационна седмица получават и ще получават пълния обем грижи и ще се регистрират като живородени след изтичането на три дни.

Важно е да се знае обаче, че при тази група деца вероятността да оцелеят е под 50%. При тях се наблюдават и висок процент тежки усложнения – почти 80-90% – в това число церебрална парализа, увреждания на очите и др. Обичайно белите им дробове са недоразвити, а това предполага бронхо-пулмонална дисплазия и висока вероятност за хронична белодробна болест. Затова неонатологичните отделения имат остра нужда от съвременна техника за вентилация.

Като цяло недоносени бебета у нас са около 10-11% от новородените, какъвто е и средният показател за Европа и не се наблюдава тенденция към нарастване. Тези раждания обаче са концентрирани в болничните заведения като „Майчин дом“, които поемат и най-голямата част от патологичните бременностти.

Новите цени на клиничните пътеки в педиатрията и неонатологията

Те не бяха променяни над 10 години. През това време се вдигнаха цените на водата, тока, консумативите. Въпреки че принципно клиничните пътеки в неонатологията са с малко по-високи цени, децата, лекувани по тях, са с тежки заболявания и дълъг болничен престой. На практика те остават в отделенията, докато състоянието им позволи да бъдат отглеждани вкъщи – понякога това са 2, дори 4 месеца. Затова е много важно цените на тези клинични пътеки да са не просто повишени, а да отчитат всички характерни моменти и да дават възможност за пълноценна грижа за децата без задлъжняване на болниците.

Защо протестират педиатрите

Могат да се посочат поне две основателни причини. Едната е, че това е единствената специализирана болница за окончателно диагностициране и лекуване на деца от цяла България. При това тя е много малка, което сериозно пречи на пълноценната ѝ работа.

Другата е лимитирането на бюджета според броя легла, което не може да се избегне дори при възможността да се приемат деца в отделението, в което в момента има свободни места. Ако заведението е с фиксиран прием от 100 легла, но в един период са приети и лекувани 105 пациенти, лечението на тези пет не се финансира от НЗОК.

Специалистите смятат, че особено за болници от така наречената последна инстанция, които не могат да връщат деца, лимитите трябва да отпаднат.

Острата е нуждата от национална педиатрична болница

Липсата на специализирано болнично заведение затруднява лечението на децата със сериозни заболявания. Сега се налага те да бъдат консултирани от специалисти от други болници, да бъдат транспортирани до тях за преглед и манипулации, което в някои случаи е изключително опасно за малките пациенти. В същото време се трупат ненужни разходи и се усложнява организацията на лечебния процес.

Подобни проблеми просто няма да възникват при едно комплексно специализирано детско здравно заведение. Но като знаят на какви условия трябва да отговаря то, в бранша гледат скептично на обещанията на правителството за изграждането на такава болница и пускането ѝ в действие до две години.

Кадровият проблем не подминава педиатрията и неонатологията

Застаряването на екипите от лекари, акушерки и сестри, характерно за цялото ни здравеопазване, е валидно и за неонатологията. Проблем се оказва както придобиването на специалност, така и изтичането на кадри към чужбина. Специализациите в момента се финансират изцяло от болниците, а те са ограничени от бюджетите си.

Затова се посреща с интерес идеята на Министерството на здравеопазването за финансиране на специализации по държавна поръчка с ангажиране на специализантите да работят определено време по разпределение у нас. Обмисля се това да е валидно за специалности, от които здравната ни система изпитва остър недостиг и неонатолозите се надяват да бъдат включени в тази група.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *