Най-интересните факти за фармацевтичния пазар за реимбурсирани лекарства през 2010-2015 г.

Какво отбеляза Комисията по защита на конкуренцията в секторния си анализ за търговията на дребно с лекарства, рефинансирани от НЗОК, през петте години?

Хоризонтална интеграция
  • За периода 2010-2015 г. аптеките, включени във вериги, са се увеличили повече от два пъти – от 330 до 702 броя. Това е малко над 18,5% от общия брой аптеки (3 794) у нас. В същото време делът им от продажбите на лекарства, плащани от НЗОК, е достигнал 54%.
  • Най-големите аптечни вериги са „Марешки“, „Сейба“, „Ремедиум“, SOpharmacy, „Фармастор“, „Субра“, „Медея“, „Супернова“, „Феникс“, „Софийски аптеки“, SCS, групата „Санита“, „ПроФарма“, „Гален“, „Адонис“, „Образцова аптека“.

Многотията обаче заблуждава. „Супернова“ и „Марешки“ са на един собственик и наброяват над 350 обекта – дрогерии и аптеки. Четири от останалите – „Сейба“, „Санита“, „Софийски аптеки“ и SCS притежава дружеството SCS. Така реално двама собственици осъществяват средно 41-45% от продажбите на рефинансирани медикаменти на дребно за периода 2010 – 2015.

Четирите вериги – посочените, заедно със следващите двама големи държат дял от 44-49%. Това, че делът им е под 50%, позволява на КЗК да направи извода, че фармацевтичният пазар на дребно с реимбурсирани лекарства у нас за посочения период е конкурентен и нормален.

Иначе – по принцип – хоризонталната интеграция улеснява развитието и модернизирането на аптеките и дава шанс за качествено професионално обслужване на пациентите.

Вертикална интеграция

Вертикалната интеграция създава стабилни във финансово отношение структури с гъвкаво пазарно поведение. Във нея няма нищо лошо, преценяват от КЗК, щом не нарушава конкурентността на пазара и не дава неправомерни предимства на едни, за сметка на други аптеки. Разликите в отношенията на доставчиците към търговците на дребно най-често се определят от реализираните обеми.

Паралелна търговия

В анализа си Комисията за защита на конкуренцията посочва, че делът на паралелната търговия нараства. А в бранша смятат, че това е един от най-сериозните проблеми в снабдяването на българските пациенти с лекарства.

За изследвания период операторите, извършили реекспорт на стоки с кода на лекарствата, от 25 са станали 68 (по данни на НАП). Най-големи обеми медикаменти се реекспортират за Румъния, Германия и Полша.

Седемте най-големи в паралелната търговия, чиито имена не се конкретизират, са увеличили обемите реекспортирани лекарствени средства за петте години от 2010 до 2015 повече от 40 пъти.

Препоръки на КЗК на база на анализа
  • Да се преразгледа ДДС за медикаментите.
  • Да се преосмислят методите за формиране на надценките.
  • Да се преустанови противозаконната паралелна търговия.
  • Да се гарантира равен достъп до лекарства навсякъде в страната.
  • Да се преразгледа очевадно неработещото изискване една фирма да поддържа максимум 4 аптеки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *