Интеграцията продължава

 

През ноември Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на „ФармаСтор“ от „Софарма трейдинг“. Така веригата аптеки на единия от четирите големи в търговията с лекарства у нас нараства с още 19.

Това е само илюстрация за неотклонно продължаващата хоризонтална и вертикална интеграция на българския фармацевтичен пазар. И ако за причините, водещи до процесите на окрупняване, мненията са единни, то резултатите, до които те водят, предизвикват доста противоречиви оценки вътре в самия бранш.

Причините за интеграцията

Те са типичните за окрупняването във всяка стопанска сфера:

  • ценовият натиск нараства все повече и дава предимства на структурите, които могат да разчитат на печалби от обема;
  • все по-безмилостната конкуренция.
Последици от интеграцията

Представителите на големите аптеки и някои дистрибутори смятат, че тя подобрява обслужването и качеството на предоставяните услуги, обогатява продуктовото портфолио и намалява цените за крайния потребител.

Противоположно е становището на друга част от професионалната общност. Те твърдят, че уедряването изкривява пазара. Води до неравномерно регионално разпределение на аптеките; ограничен достъп до медикаменти и влошаване на услугите, получавани от крайните потребители; неконтролируемо нарастване на паралелния износ.

Практиката е не по-малко противоречива. Някои от веригите поддържат по-богат асортимент и, освен лекарства, предлагат още хранителни добавки, медицински изделия, козметика. Други обаче, за сметка на разнообразието, дават предимство на по-ниските цени.

Няма гаранция, че в аптеките от големите вериги цените са непременно по-ниски. В същото време качеството на услугата у нас се оказва зависима не от мащаба на търговеца – собственик, а от личностните качества на персонала.

Фактите
  • През две трети от аптеките минават около 40% от търговията на дребно. Към момента у нас работят около 3200 аптеки. Малко повече от две трети от тях се определят като независими. Но единичните реално са по-малко от половината от всички – 1500. Около 650 принадлежат към късите вериги – с до 4 обекта.
  • Почти същия оборот на дребно правят 618те аптеки, собственост на най-големите вериги (с над 50 обекта). Това са „Медея“ (около 50), SCS (около 60), „Субра“ (60), „Марешки“ (над 300).
  • Бавно, но неотклонно за сметка на единичните аптеки нарастват и по късите вериги – с до 15 и с до 50 обекта. Техният дял от пазара заедно с този на големите вериги се приближава към 70%.
Вертикалната интеграция

Принципно в нея няма нищо лошо. Тя повишава финансовата стабилност и възможностите за гъвкава реакция на промените на пазара. Проблемите идват, когато организираните на вертикален принцип структури нарушават конкуренцията и ощетяват самостоятелните аптеки.

Търговията на едро се доминира от четирима търговци, които си поделят около 80% от пазара. Двама от тях са включени във вертикални структури. „Софарма трейдинг“, заедно с производителя „Софарма“ контролират Sopharmacy аптеки. „Фармнет“ е зад веригите  „Марешки“ и „Супер нова“. „Стинг“ и „Фьоникс“ нямат свои аптеки. Сред по-малките „Ремеди трейдинг“ стои зад „Феникс“, а „Медея Фармако“ – зад „Медея“.

В случай че законово бъде въведено генеричното заместване на медикаменти, то тогава вертикалните структури, включващи производител, ще получат изключителни конкурентни предимства.

Тенденциите са ясно очертани

Хоризонталната и вертикална интеграция у нас не е изолирано явление. Тя е отражение на световните тенденции и в крайна сметка се подкрепя и от държавната политика.

Така по-високите отстъпки, изисквани от НЗОК от компаниите производители, няма как да не предизвикат преразпределение по цялата верига и свиване на печалбите на аптеките като крайни звена. Всяка нормативна промяна, свързана с необходимост от допълнителни инвестиции (примерно верификацията на лекарствата), може да затвори доста от най-малките самостоятелни обекти.

Очакваният електронен търг за лекарствата за онкозаболяванията и възможният мораториум върху новите лекарствени молекули за 2018 г. също ще подтикнат интеграционните процеси.

За жалост силно подценен е един от най-тежките резултати от тази тенденция. Разделянето на собствеността на аптеките от етично-професионалната отговорност накърнява интересите на крайния потребител за сметка на увеличаване на печалбите на търговеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *